Сирни заговезни – обичаи и храна

Седем седмици преди Великден и една седмица след Месни зaговезни, в неделя, се отбелязва празникът Сирни заговезни. С него се поставя началото на най-продължителния през годината пост, траещ до Възкресение Христово.

Празникът е известен още с имената Сирни поклади, Сирница, Прочка, Пустовете, Прошчани поклади.

Сирни заговезни – обичаи
Сирни заговезни – обичаи

Обичаи за Сирни заговезни

Няколко са основните обичаи на този ден, който до вечерта преминава в посещения на младите у роднини, кумове и близки. Те носят със себе си вино, баница и влизайки, целуват ръка и искат прошка за евентуално нанесена обида през годината. Задължителният отговор е „Просто да ти е“.

Преди да настьпи времето на празничната трапеза, съществува обичай да се палят огньове, известни под имената олелия, орадия, урбалки, сирница. Огъня палят момчета и ергени и когато попрегори, го прескачат за здраве, против бълхи. Това прескачане се съпровожда с изричането на римувани, често цинични стихове. Стремежът е огънят да е с висок пламък и да осветява надалече, защото се вярва, че докъдето достига светлината му, дотам през лятото няма да падне градушка.

В районите на Софийско и Кюстендилско вместо от огън връзват и запалват слама, поставена в разцепения край на пръчка, която въртят около сеbe си. Наричат тази пръчка оратник, рукла, оруглица /Панагюрско, Троянско/, фенер /Пазарджишко/.

Стрели, чавги, сесамници се наричат в Добруджа, Тракия и Родопите запалваните от ергени и момчета и хвърляни към селото стрели от дърво, на единия край на които има „уши“, придаващи въртеливо движение. Хвърлянето на стрелите е придружено с благоножелания за плодородие и здраве.

В някои области на страната cе пали кош, пълен със слама, или накатранен толум, но винаги на високо място, за да осветява надалеч.

Вечерта на Сирни заговезни се отбелязва със специална трапеза с определени храни. Преди да започне храненето, домашните се опрощават. Масата е наредена от жените стопанки, които cа приготвили храната през деня. Тя се състои от млечни храни сирене, баница, масло и риба, орехови ядки, яйца, халва.

Особен обичай е така нареченото хамкане, ласкане. На конец, спуснат от тавана, се завръзват последователно халва и сварено и обелено яйце или въглен. Конецът се залюлява в кръг, а всички се стремят да хванат с уста завързаното на края му.

Въгленът и яйцето се запазват и използват при болест, а горенето на конеца, който се запалва след хамкането, се гадае за здраве.

В районите на Източна Тракия и някои области на Родопите и Добруджа е познат обичаят на кукерските игри. В Родопската област, облечени в кожи и с начернени лица, обикалят домовете и благославят за здраве и плодородие „старци“, „бабугери“. В Средногорието тези маскирани карнавални дружини се наричат старчинари, джамали.

В Силистренско, Хасковско, Бургаско, Ямболско в понеделника след Сирни заговезни или през седмицата преди него обикалят кукерите. Тe ca организирани в кукерски дружини мъже, главно ергени. Облечени са в кожи с козината навън, с маски на главата си, с окачени на кръста звънци и с дървен фалос в ръка. Те държат прът с кърпа на края му и дървени саби.

В дружината има кукер-водач, наричан „хаджия“, и „баба“,кукерска булка„, „цар“. „Бабата“ е облечена в парцаливи дрехи и носи парцалено бебе. Двама или четирима от кукерите са „харачари“- носят синджир и когато обикалят, ловят хора, които „не са си платили данъците“.

Кукерската дружина обикаля всички домове, пожелавайки здраве, сценки, гони с фалоса бездетни жени, а накрая получава подаръци – храни от домакините. След обиколката кукерите се събират на площада и избраният за „цар“- добър стопанин или баща първо мъжко дете, впряга в рало кукерите и символично изорава някои области, качен то публично обвинява някой, койтое откраднал или лъгал или не е помогнал в труден момент. Накрая той търкулва крината и ако тя се обърне с отвора нагоре, всички се радват, защото вярват, че това означава стопанско благополучие през годината.

Празникът завършва в някои райони със символичното убиване на „царя“ и неговото възкръсване. Това става с кросно от стан.

ТРАДИЦИОННА ХРАНА ЗА ПРАЗНИКА

Традиционна храна за Сирни заговезни
Традиционна храна за Сирни заговезни

Бърза баница

Продукти:

  • 1,5 чаша хладка вода
  • 1 лъжичка оцет
  • 1 лъжичка олио
  • 1 яйце
  • половин лъжичка сода бикарбонат
  • лъжичка сол
  • около 1 кг брашно
  • 250 гр мазнина
  • 200 гр сирене

Начин на приготвяне:

В средата на брашното се прави кладенче, в което се слага яйцето, оцетът и олиото, солта и содата и с водата се замесва тесто, което се омесва добре и разделя на 2 равни части, а всяка от тях още на по 3 питки.

Питките се намазват с разтопена мазнина и се слагат една върху друга, след което от тях се източват две кори. Последните отново се намазват с мазнина и се прегъват на плик. Намазват сe и пак се сгъват, после се оставят „да почиват“ около 30 мин., след кооето се разточват две големи кори.

Първата се слага в намазана с мазнина тава за печене, като леко се набира така, че да се получат гънки. Намазва се с мазнина, слага се плънка от натрошено сирене и 3 яйца, a отгоре се поставя втората кора, полята с мазнина. Пече се около 25 мин.

Масленица

Продукти:

  • 1 кг брашно
  • 500 гр вода
  • 350 гр масло
  • 300 гр сирене
  • 100 гр олио
  • 10 гр сол
  • 3 яйца

Начин на приготвяне:

Омесва се тесто от брашното, водата и солта. От него се късат неголеми топчета, те се намазват с олио и се оставят да престоят около половин час, след това се разточват на малки питки, които се слепват по 3-4 заедно с масло помежду им.

От всяко кубче питки се разточва голяма кора, която се разрязва на три или четири парчета, които се слагат едно върху друго в намазана тава, като между всяко парче се ръси мазнина и се слага плънка от сирене и яйца /300г сирене и 3 яйца. Най-горната кора се поръсва само с мазнина и с малко студена вода, след което се пече в силна фурна.

Халва

Продукти:

  • 150 гр ориз
  • 125 гр масло
  • 150 гр захар
  • 500 гр вода
  • Захар за сироп 150 гр

Начин на приготвяне:

Оризът се счуква в хаванче и заедно с маслото, захарта и водата се то втенджера на среден огън, като се бъркат непрекъенато, докато сместа се сгъсти. Насипва ce след това в намазана е масло тава и се пече до зачервяване. След изпичане се залива със сироп, приготвен от 150 гр захар и вода, който постепенно се налива на халвата, докато добре се напои. Студена, се нарязва на парчета.

Мляко с ориз

Продукти:

  • 200 гр ориз
  • 1,5 кг прясно мляко
  • 300 гр захар
  • лъжичка канела

Начин на приготвяне:

Оризът се счуква в хаванче, слага се в дълбока тенджера и се залива с малко вода. Поставя се на слаб огън, като се долива по малко от млякото, докато се поеме цялото и оризът се свари /бърка се непрекъснато/. Малко преди свалянето от огъня се слага захарта. Готовото мляко с ориз се сипва в плитки купи и се посипва отгоре с канела.

Печено сирене

Продукти:

  • 300 гр сирене
  • 50 гр масло
  • лъжица лют червен пипер

Начин на приготвяне:

Сиренето се наряэва на филии и леко се запържва в разтопено масло. Отгоре се наръсва с червен липер. За празника се поднасят непременно твърдо сварени яйца, които се варят 15 минути. Те сьщо се нарьсват с червен пипер и сол.

Не пропускайте да видите и ⤵️
Сирни заговезни – Прошка
Обичаи и традиционна храна за Месни заговезни
Богородични Заговезни
Коледни Заговези
Петрови заговезни